Епод
Под облака на цъфнали дървета
нектар с пчелите пиех. И мечтаех.
От златото на цветовете светех.
Търсех рая.
Пчелите като малки самолети
с товар прашец излитаха в безкрая.
И виждах как изчезваха в небето.
Аз нехаех.
Нехаех за смъртта, защото вярвах,
че бог ще възкреси телата тленни.
Безсмъртието идеше с фанфари.
Непременно.
Но буря връхлетя със дъжд и вятър,
орони цветовете, счупи клони.
Пчели лежаха мъртви под листата.
Сълзи ронех.
Не търсех вече рая, нито ада,
а само този свят да съществува,
да е щастлив, дори когато страда,
да векува.
