Душата ми

Ода

Бяла е душата ми, подобно девствен сняг,
покрай нея времето забавя своя бяг.

Чиста като изворче, избликнало в гората,
светла като капките прозирни на росата.

Вярно е понякога, че хората без жал
я замерят с думи зли, подобно с топки кал.

Моята душа като хвърчило се издига,
с вятъра до слънцето и до луната стига.

Затова щастлива съм през всеки миг и час –
няма по-щастлива върху звездния атлас.