Ода
Бяла е душата ми, подобно девствен сняг,
покрай нея времето забавя своя бяг.
Чиста като изворче, избликнало в гората,
светла като капките прозирни на росата.
Вярно е понякога, че хората без жал
я замерят с думи зли, подобно с топки кал.
Моята душа като хвърчило се издига,
с вятъра до слънцето и до луната стига.
Затова щастлива съм през всеки миг и час –
няма по-щастлива върху звездния атлас.