Плачат ли птиците, както децата? –
чух, че сина ми запита.
Никой не знае, те все чуруликат,
все из небето се скитат.
Плачат ли птиците? Как да му кажа:
болката сълзите ражда.
Плачат дърветата, плачат тревите,
плаче земята от жажда.
Често в смеха се долавя прекършен
полет от светла надежда.
Но и надежда покълва след мъка,
в синия свод се оглежда.
Плачат ли птиците?
Плачат и пеят.
Колко измамно е всичко!
Само децата са май с привилегия
плач и смях да е различен.