На дъното на самотата нощем,
когато всичко спи,
се лута отчаянието като звяр във клетка.
Какво от личността остава още,
душата щом шепти,
докрай разголена и зла под звездната наметка.
Дори да прокънти злокобно ехо
сред лепкавия мрак
и огнена светкавица след миг да се отрони,
как ще откриеш мъничко утеха
в божествения знак,
и как ще се докоснеш до небесните закони?
Излез навън. Огледай се за хора.
Открий една любов.
Втурни се по пътека, начертана от луната.
И трябва само да се взреш нагоре,
към звездния обков,
за да загърбиш отчаянието, самотата.
Дано мечта красива да те води
по трудния ти път,
а паяжините на клопки да не те оплитат.
Наблизо нейде щастието броди,
звънчетата звънят
и всичко в теб,
подобно фойерверк,
натам полита…
