Като светулка малка е Поета –
на фона на космическия мрак
просветва ярко, сякаш дава знак
и други като него да засветят.
По морза разговаря със звездите,
за светове незнайни все мълви.
Орисан е на самота, уви,
и самота ми преброява дните.
Като светулка светва и изчезва –
щастлив по своему и неразбран.
Светът остава тъжен и смълчан,
в очакване на светлинките звездни.
Като светулка малка е Поета –
на фона на космическия мрак
просветва ярко – сякаш дава знак
и други като него да засветят.