Прекрасно е да спиш
и да сънуваш, че си жив –
да чуваш своя смях
в октавите му истински
да си обгърнат от любов,
да знаеш, че си едновременно
и смъртен,
и безсмъртен.
Като в оная стара приказка
да се превръщаш в омагьосан принц,
спасен с една целувка…
– Ще закъснееш, скъпи! – каза тя. –
Кафето ти изстина…
Май нямам избор – жалко само за съня.
