Създай си празник,
ако нещо много ти тежи,
засмей се, отпусни юздите на душата.
Избягай от покоя зъл на тишината,
разкъсай паяжини от интриги и лъжи.
Създай си празник –
потопи се в свободата.
Сред този бяг на времето
загубваш радостта.
Нима животът – сивота и монотонност –
овързан здраво в кабелите телефонни,
е същият, какъвто го в мечтите начерта?
Край теб минават в сън годишните сезони.
А празникът е като островче от топлота –
там има пойни птици и цветя красиви,
там твоята любов те чака мълчаливо,
защото питал ли си се какъв би бил света
без чувствата, показващи ни, че сме живи.
Създай си празник,
ако нещо много ти тежи,
засмей се, отпусни юздите на душата.
Избягай от покоя зъл на тишината,
разкъсай паяжини от интриги и лъжи.
Създай си празник –
потопи се в свободата.
