Какви измамни времена край нас
бушуваха с надежда, светла вяра…
От призиви оставаха без глас
незнайни патриоти в надпревара.
Повярвахме, че иде свобода
и равенство, без класова омраза.
Престъпността е грижа на съда
и провиненият ще е наказан.
Оказа се, било е всичко фарс,
щом същите площадни патриоти
изощо не помислиха за нас,
а станаха свирепи мафиоти.
Народът, оглупял от бедността,
опъва здраво пак хомота робски.
Той оцелява долу, в пропастта
и всеки ден е по-трагично скотски.
Без хъшове, без Левски, без борба
веригите са стегнали сърцата.
Нима до Йерихонската тръба
ще се топим?
Да вейнем знамената!…