Когато се завърна у дома
след дългите скиталчества….
Когато
и слънцето, и ясната луна
възкръснат в спомени за детство свято…
Когато белостволата бреза
посипе в дланите ми златни листи
и моят дух, унил и изтерзан,
възвърне своите октави чисти…
Когато пак открия радостта
в подутите от плач очи на мама,
ще разбера, че пуст е бил света
без нея…
И че всичко е измамно.
Че хлябът у дома ми най-сладни,
и че водата има вкус вълшебен,
че ще остана тук до старини,
защото ще съм някому потребен…
