С очи на ястреб те поглежда
новият ти ден.
Къде, врабченце малко, можеш да се скриеш?
Бе весело в орляка, но сега си разделено
от ятото.
И той навред ще те открие.
Под омърлушени крила
таиш море от скръб,
уплашеното ти сърце в гръдта се мята.
И вече чувстваш ноктите, забити в твоя гръб,
и се сбогуваш със пейзажите познати.
Но чакай!
Чуваш близко чуруликане и глъч.
Безброй врабчета сякаш въздуха люлеят.
Небето се попуква от избягал слънчев лъч –
ти ставаш част от ятото, щастливо пееш.
Живот, живот,
с превратности докрая зареден –
ту в пропасти ни хвърляш,
ту в небето вдигаш.
Ту като ястреб те поглежда новият ти ден,
ту благосклонно,
редом с боговете
те въздига.
