Падения и възходи

С очи на ястреб те поглежда
новият ти ден.
Къде, врабченце малко, можеш да се скриеш?
Бе весело в орляка, но сега си разделено
от ятото.
И той навред ще те открие.

Под омърлушени крила
таиш море от скръб,
уплашеното ти сърце в гръдта се мята.
И вече чувстваш ноктите, забити в твоя гръб,
и се сбогуваш със пейзажите познати.

Но чакай!
Чуваш близко чуруликане и глъч.
Безброй врабчета сякаш въздуха люлеят.
Небето се попуква от избягал слънчев лъч –
ти ставаш част от ятото, щастливо пееш.

Живот, живот,
с превратности докрая зареден –
ту в пропасти ни хвърляш,
ту в небето вдигаш.
Ту като ястреб те поглежда новият ти ден,
ту благосклонно,
редом с боговете
те въздига.

Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобрим присъствието Ви в него. Информацията за бисквитките се съхранява във Вашия браузър и изпълнява функции като да Ви разпознае, когато се върнете обратно и да помогне на нашия екип да разбере кои раздели от уебсайта ще намерите най-интересните и полезни.