Щом денят от рано пее с гласове на пойни птици
и жужат със тембър топъл златоносните пчели;
щом цветята нацъфтели като древни са шевици,
а пък слънцето пилее свойте сребърни стрели –
озовал си се сред лято. То ухания ти праща.
Виж фрегатата голяма с облачни платна лети.
Усети го, преживей го – то е твойто настояще –
неговият пулс задъхан днес в гърдите ти тупти.
Просват хиляди посоки ветрове хилядолетни.
Спомени с възхита трупай – времето през теб шурти.
Следвай чувствата, мечтите, прекосявай континенти.
Чудесата те очакват – сам решаваш кой си ти.