Почиват костите на моите деди
в земята черна,
в земята – родна някога, а днес е чужда.
Едни от тях, останали навеки в днешна Сърбия,
и в Македония, и в Турция, в Румъния,
и още по на север, по на запад,
по на изток и на юг…
Дори не знам къде
под корените на безсмъртната трева
са лобните места на моите деди.
Простете на потомците, простете,
че паднахте в лют бой за свободата,
че напоихте с кръв пръстта,
загледани към бъдното с една мечта –
народът да пребъде…
Вървя през времето, понесла като щит
синовна гордост, чест, любов, мечти…
И се оглеждам във небе,
което няма как да ми отнемат!