В каква епоха ни се падна да живеем, а?
По-бездуховна, по-заробваща, жестока,
по-консуматорска и жадна за властта,
по-алчна, зла и все подвластна на порока…
Но като в блудкав водевил светците се роят.
Безспир Светата Църква ги канонизира.
А тъмни умове от златни бункери кроят
сценарий, който лошотиите събира.
Оглеждам се в очи с надеждата да разбера
събудени ли са или вървят към гибел?
Но те са пусти, като мъртви – как ли ще ги спра,
за да дадем отпор на злото, дето иде?
Ослушай се: навред кънти от музика, но ти
единствено на барабаните повярвай.
Когато екнат бойни маршове, в такт полети –
тъй просека към бъдещето се прокарва.
