Днес аз се наслаждавам
на забравената самота.
Дори не забелязвам, че те няма,
отсъствието ти дали е мимолетно,
дали се скиташ нейде с друга…
Потапям се
сред обществото тайно на дома.
Ще спусна щорите
/по-правилно – ще вдигна ветрилата/
и ще отплавам с моята тъга.
Ще прочета запазените SMS-и,
ще наизвадя снимки и албуми,
ще струпам на камари спомени
и ще се наслаждавам като мазохистка
върху голямото легло /без теб/.
А ти ще се усмихваш от огледала,
от спомени, от снимки и от SMS-и…
Додето в плен на яростна амнезия
изхвърля в огъня
и онова разтапящо “Обичам те”…