Сякаш птици сме, тикнати в клетка –
всеки размахва криле
и копнежът за волност
се блъска в крилете на други.
Тази клетка е здрава, бетонно-стоманена,
с монополни решетки и с банки-пиявици,
с тежки данъци, с глоби, с възбрани, закони…
Тази клетка, която сами изградихме,
ала бяхме помамени в нея с трохи-обещания…
Боже – ти, който безмълвен ни гледаш сега,
изпрати страшен гръм и стопи тази клетка.
Или всички, които сме вътре, да умрем,
или всички, които сме вътре, да литнем на воля.
Аз не моля.
Само казвам, че този свят
по-добре да изчезне,
да го няма,
ако все така в робство ще имитира летене.
