“Човек е свободен в момента,
в който пожелае да бъде.”
Волтер
Човек е свободен, но сам си надява окови
от догми морални, служебни – същински затвор.
Опъва хомота и трупа възбраните нови.
И тегли, и страда, и все е в борба за простор.
А тя, свободата, е негово право изконно.
Реши ли, и вече оковите свои троши.
И нека да властват онези човешки закони,
които закрилят любов на щастливи души.