Свободата да свети!

Прегърбва те този живот,
додето преследваш мечтите.
Един ненаситен хобот
изсмуква без отдих парите,
спечелени с труд и с борба,
с компромиси, с хиляди пречки.
Дори и глупак би разбрал,
че в робство модерно си вече.

Сломява те този живот.
Приличаш на хамстера, който
върти колелото със пот…
Забравяш какво е достойнство.
И болести дебнат отвред.
И змийски глави на омраза
кълват те, щом тръгнеш напред.
Все тебе те мъмрят, наказват.

Но, стига! Дотук бях! Сега
напускам манежа за роби –
от днес ще рисувам дъга
в очите на хората злобни;
ще бродя през росни поля,
дори ще прегръщам дървета…
Светът е красив и голям,
но щом свободата засвети…