Все още можем

Светът неудържимо се променя –
живеем скоростно, минутите броим.
Светът неудържимо се променя
и сякаш към бездънни пропасти летим.

Откраднаха ни първо тишината.
Звездите заслепиха с блясък на неон.
Започнаха жестока сеч в гората.
И глухи станахме за всеки вик и стон.

Мълчим и гледаме. Мълчим злокобно
и тъмна сила трупа се у нас, расте.
А Дяконът от мястото си лобно
гранитно-дръзко призовава към протест.

Години девет скитал той бездомен –
тогава семето на бунта е посял.
Сега пред този саможертвен спомен
обзети сме от срам, покруса и печал.

Защото робството при нас се върна
и завладя площадите под тежък грим.
Наемниците вредом се намърдват,
пак те за свобода скандират, пеят химн.

Животът като валяк ни премазва.
Нима дори мечтите с нас ще погребем?
Все още можем тези метастази
да отстраним.
И свят красив да създадем…