Моята същност прелива от огнени чувства –
малък вулкан се спотайва в душата, пламти.
Моята същност открива фалшивото лустро,
над пошлостта се издига, щастливо лети….
Моята същност е крехка, чуплива, ранима.
Може да бъде премазана с думи, с очи.
Може да бъде разкъсана с вик анонимен.
Може да страда с години от опит горчив…
И затова ми се струва, че нощем умирам –
като изгубена в древна и страшна гора.
Но се прераждам на утрото и проектирам
мирна да бъде земята, която избрах.
Тази земя аз засявам със думи на обич,
после дарявам на птиците песни безброй.
Моя родино, не давай на шепата сноби
да прекрояват живота по образа свой!
