Двустишие с вътрешна и съседна рима
Дъжд тих и монотонен, дъжд топъл и желан,
дъжд като нежен спомен, дъжд като стих мечтан.
Под капките безбройни дантелена вода
се стичат камертонни бълбукащи стада.
Дъжд плавен, даже царствен, щом вятър го смути.
Загадъчен и тайнствен, за нещо все шепти.
Очакван да засвятка, той руква изведнъж.
Каква ти тук загадка – това е просто дъжд.