Вечната мечта

Приключение е свободата!
Приключение, в което всеки тръгва сам..
После се оформят двойки, тройки, групи. . .
После разни там часовници
(швейцарски или пясъчни)
трупат купчини минути. . .
А черковните камбани заехтяват лудо:
бим-бам-бам. . .

Приключение е свободата.
Ужасена, смаяна, смутена и щастлива
коленича пред олтара й висок.
Колко кръв се ля за нея!
Колко болка я извика!
Колко смърт я заплати!
И като река пенлива – придошла в порой,
гневлива
вече е човешката тълпа. . .

Приключение е свободата.
Също като да откриеш континент,
или планета,
или древен храм. . .
Щастието се просмуква от прозрачните неща.
Знамето плющи на воля.
Вятърът е знаме.

Вече знаеш: приключение е свободата.
Приключение, в което тръгваш сам,
но пристигаш, позлатен с приятелства,
душата ти ликува –
ти си част от вечната мечта,
ти си гордият строител на света –
свободата като пролетно вълшебство
тържествува.