Децата си играят на война.
Децата правят се на терористи.
И виждаш как в зениците им чисти
се наслоява първата злина.
Те още много дълго ще растат,
ще възмъжават и полека-лека
ще тръгва всеки в своя си пътека
в един различен, романтичен свят.
Но честичко в големите мъже
нахлуват спомените и тогава
усмивките изчезват, страшно става,
до крайност всеки нерв е нажежен.
Те стрелят и убиват “на игра”,
но вече с истинските автомати.
Крадат коли, обират черкви святи
и си погаждат гадни номера.
Виновен кой е ли е? Добър въпрос.
Виновници сме ние, хората, защото
от люлка почваме да сеем злото,
към бъдещето тласкаме по тъмен мост.
О, нека не играят на война
децата ни – невинни и красиви.
За да пораснат, волни и щастливи,
сега не ги учете на война.
