“Покойници, вий в други полк минахте…”
Иван Вазов
Животът е война – неистова и страшна.
Наоколо е пълно с трупове. Боли,
щом хора, паднали при схватка ръкопашна,
поемат с траурните обредни коли.
И за какъв ли идеал платиха скъпо?
Не е за свобода, нито за някой бог.
Пред истината поразяваща изтръпвам,
прикрита ловко зад пореден некролог.
Като ловци се целим хищно в плячка тлъста.
О, лакомията не може да се спре!
Парите се превръщат в наш фетиш към кръста
Пари и лесна слава, власт и празни срещи –
какво зловещо колело върти ни в кръг.
И все по-рядко нещо плахо ни подсеща,
че чувствата ни разпродават се на търг.
До час фатален.
Колко бедни и нещастни
прекрачваме отвъд, подвластни на смъртта.
А този свят изпъстрен е с неща прекрасни,
за Рай създаден той е, не за суета.
Така войната с лудо темпо продължава.
И аз съм воин обикновен.
И ти!
И ти!
Като звезда любимото лице изгрява
и вече с друго темпо времето лети.
И вече съм щастлива, силна и богата.
Нима е толкова могъща любовта?
Да, само с любовта печелим във войната
и побеждаваме непобедимата – смъртта.