“След толкова години, все същата съдба –
мизерия, залъгвана, с коматче свобода.”
Ивайло Балабанов
След толкова години и толкова борби
животът промени ни, о, той ни озлоби.
Помръкнаха очите, без светъл идеал,
и мрачни идват дните. Народът обеднял
посреща примирено нерадата съдба.
Къде сте, възрожденци, със дух за свобода? –
да палнете искрите сред спящите души.
Възкръснат ли мечтите, страхът ще се строши.
И може би отново на бунт ще се решат,
и клетвите синовно навред ще заечат.
Как искам в дни съдбовни под знаме с герба стар,
с камбаните църковни и с пламенната жар
на българското слово, живяло векове,
поетите сурово, с могъщи гласове
да поведат народа към по-достойни дни.
Поетът е войвода. Надежда пак кълни…
