Епод
Незабележимият човек е като сянка –
носи свой печат.
Може да е слаб, но може да е дебеланко –
твърде пъстър свят.
Няма свое мнение по никакви въпроси –
бил уж дипломат.
Но приема мненията чужди като мостри –
жалък тарикат.
Незабележимият човек е просто напаст –
призрачна душа –
кух отвътре, сив отвънка, безнадежден заплес –
никак не греша.
Но внимавай! Може той да стане и опасен –
пример ще ти дам –
ще убие подло, от засада, с мисъл ясна
и в самия храм.
Мрази той онези, гордите, които слуша,
скланя им глава.
Те са пълни с чувства светли, той пък е бездушен –
просто затова.
Ако се огледаш, ще откриеш, че край тебе
призраци сноват.
Ти за тях си господарят, ти си им потребен
за живот и смърт.
