О, ненаситен дух /човешка ненаситност/
да граби злато, скъпоценности, да трупа
съкровища, да се оглежда апетитно
за още плячка, без да знае, че е глупав.
Защото всичко в крайна сметка е цената,
която се заплаща. Даже да откраднеш,
не бързай придобивките си да пресмяташ,
преди цената им да си приспаднал.
А тя, цената, често е така висока –
заплаща се с предателства и нож в гърдите,
заплаща се със здраве, щастие и болка,
заплаща се с омраза и с мечти разбити.
Поеме ли сам в траурната катафалка,
какво ще отнесе той в святата си вечност?
За скъпи хора шепа спомени са малко,
но те единствени спасяват го от тленност.
