Живях през исторически антракт.
На сцената
пиесата бе тривиално пошла, скучна.
А политиците си вдигаха цената,
разменяйки си реплики заучени.
Притисната отвред, влечеше ме тълпата.
Усещах – даже въздухът не ми достига.
Навярно са ми изпочупени крилата,
с които над земята в радост се издигах.
Живях в антракт. Каква нерада участ, братя,
потомци на народ, заяквал в битки славни.
Предците всеки ден послания ни пращат,
но ние сме с уши, запушени отдавна.
Опровергайте ме, ако греша. Смутена
от патоса фалшив на смутното ни време,
готова съм да се превърна във мишена,
но своята съдба в ръцете си да взема.
