Колко често говорим за онези, които
своя страх побеждават. Затова ги почитат.
Те са смели и дръзки и в двубой със смъртта
други хора спасяват. И защо? За честта!
Може би и у мене скрит героят живее.
Няма как да се знае, щом безгрижно се смея.
Щом приятели имам и денят разграфен
се изнизва забързан покрай мен и през мен.
Ако нещо внезапно нейде близо се случи,
чак тогава каква съм първо аз ще науча.
Няма време за мисъл, друг очаква дела…
И светът се завърта, и потъва в мъгла…
“Да помогна!” – пулсира заповедно в главата.
Всичко сякаш отстъпва и полита душата.
Има нещо велико и достойно в това –
да рискуваш живота, зарад чужди права.
