Те са най-многобройни, тях войска ги наричат.
В строен ред, с униформи, те така си приличат.
Изпълняват команди. В полунощ, под тревога,
се строяват и тръгват – строг е уставът много.
Като пешки от шаха, ще се жертват за царя.
Или, в нашия случай – падат те за България.
Без звезди на пагони, те са смели и бързи
и ехтят в полигони гласовете им дръзки.
Всеки скрил е дълбоко образ скъп на любима,
топли майчини думи, също бащини има…
Но за тях не говорят, те са тайни сърдечни.
Може дълго да спорят за нещата извечни.
Тези чинове низши, тези млади момчета
са цветът на народа – вдъхновяват поети.
Вековете превалят, все остават си млади –
те, незнайни герои – наша скръб и награда.
