По-страшни са от робство петвековно.
По-безнадеждно е, Българийо, сега.
Тя, Свободата, право е изконно –
трепти миражно, мами ни като дъга.
Дедите ни загивали за нея,
мечтаели са да настъпи този ден.
Дочакахме я. Беше като Фея
и всеки бе от нея бързо покорен.
То бяха сини митинги, където
до изнемога викахме: „Добре дошла!“…
Но нейде се стопи ликът й светъл.
Едва дошла при нас, си беше отишла.
И оттогава все я търсим по земята,
изгубени без синята й светлина.
Оказва се: мираж е Свободата,
а робствата са с хиляди лица за нас.