Оръжието на българите

Легенди славни вредом ме посрещат
по българските планини и равнини.
Препускат лудо ветрове насрещни,
но спират да отдъхнат в древни руини.

Предците ни живели са тъдява –
потомци на Орфей, Спартак и Аспарух.
А племето ни, все обвито в слава,
е покорявало врага и с меч, и с дух.

Тогава, в славни битки и погроми,
дедите са умирали за чест и свобода –
било е привилегия огромна,
награда горда за трагичната съдба.

Кръвта им носим в тялото си тленно,
изпълва ни безмерна обич, доброта.
Та има ли богатство по-безценно?
Потомците им покоряват днес света.

Но време е в родината ни славна
да се завърнем – тя сега е в руини.
Топят се хората и чезнем най-безславно –
Какъв завет оставяме за идващите дни?

Нима България ще завещаем като име –
без българи предателство ще е към тях!
Над нас трепти като коприна синя
небето на предците –
в звездите техните очи познах…