Окрадоха България.
За четвърт век закриха фабрики, заводи, комбинати…
А ние само гледахме, мълчахме. Давахме сертификати,
концесии. Земята запустя, приватизации течаха,
а чужди инвеститори, подобни хищни скакалци, летяха.
Опоскаха България.
Селата опустяха, в къщите се настани тревата.
И стана страшно: с обещания подмамиха децата
и те заминаха на Запад. Още отпътуват,
а там на чужди господари почват да слугуват.
И докога така?
Нима пак векове ще чакаме да се събудим?
Сега е друго време, ала трябва да се случи чудо –
да скокнат храбреци, да вейнат знамена
и да потърсят сметка
на всички, дето ни залъгваха с картонени макети.
Да върнем демокрацията, както в древната агора
и по площадите свободно да говорят хора,
които вярват, че държавата ни пак ще се възземе,
за всички работа ще има
и от руините да я възкресим ще се заемем…
Потомците на Левски, Ботев, на Бенковски,
Хаджи Димитър, на Матей, на Бачо Киро и Раковски
са тук, сред нас. Защо се бавите, юмрук вдигнете –
народът ви очаква със надежда, стиснал кръст и цвете.
