Родена съм при сливане два атома любов
и нося светлината на дедите,
и мъдростта,
и добротата им, изпълнила очите,
и гордостта,
че племето ни се родее със звездите,
че всеки да умре за свободата е готов.
Но този кръстопът балкански е прокоба зла.
Все алчни погледи към нас се взират,
прииждат те
и с хитрост почват да ни окупират…
Ще прочетеш,
че на хартия уж дори ни спонсорират.
Но те са господари, пишат нови правила.
Топим се като свещ на вятър. Този ураган
разпръсна вредом по света децата.
Скърбим за тях.
Ръждясват мечове и щитове в земята,
а в свиден прах
превръщат се на остарелите сърцата…
Къде е, българино, твоят дух на великан?!
