Раждахме се зад “желязната завеса”
и растяхме, преизпълнени с мечти.
“Кореком” разкриваше един чудесен,
недостъпен свят – макар до нас почти.
После – махнаха завесата… стената…
Свободата ни обгръщаше отвред.
Ала бързо й подрязаха крилата
и оказа се, че нямаме късмет.
Свободата се превърна в куха фраза.
Губехме достойнство, вяра, чест, морал.
С нищетата вред покълваше омраза…
Някой каузата чиста бе продал.
И като деца, изгубени в гората,
обвиняваме се, хленчим, молим Бог…
Стига вече! Не платихме ли цената
по сценария, убийствено жесток?
Мъртвите ни прадеди са в небесата,
жертвали живота си за светли бъднини.
Братя, време е да поведем борбата!
Време е животът да се промени!
