Тракиецът не може да е роб.
Духът му горд
витае непокорен като птица.
Той всякога е благороден рицар
за старци, майки и деца, за целия си род.
Дори ако e в плен, дори с вериги окован,
това е само Пирова победа.
Защото с боговете той беседва.
А Свободата?
Тя е код, в кръвта му завещан.
Къде сте днес, потомци на Спартак и на Орфей?
Светът изгуби вярната посока.
В тресавище зловонно на порока
плениха демокрацията, сякаш е трофей.
Пак трябва някой робите да поведе на бунт.
На знамето ще сложим меч и лира,
та мирно бъдеще да проектират –
след гняв народен – като възродителен тайфун.
