Аз съм гордата българка с кръв непокорна, която
от предците ни взела е плам.
Затова, да послушам предания древни в гората,
ходя, както се влиза във храм.
Зная тайна мистична как боса да газя в жарава
и будувам в тъмата без страх.
Щом звездите угаснат и новият ден се задава
в мен се буди най-звънкият смях —
на детето невинно, на девойка свенлива
и на зрялата вече жена.
Най-тъжовните бабини песни със вятъра сливам,
везам после с любов знамена.
Светло в тебе живея, родино прекрасна.
Хлябът чужд е горчив, затова
зачисли ме във своята армия. Нека е ясно:
нося храбра хайдушка глава.
