Осъдени сме да живеем сред стени –
стени от тухли, от бетон или стъкло,
стени от вятър или дъжд,
или от слънце,
стени от лунна светлина или от мрак,
или от трепкащи звезди…
Стени, стени, стени…
Избира всеки сам стените,
сред които да живее.
Единствено стените след смъртта
са с точни рамки –
два на метър…
Сред тях във вечен сън ще спим…
Защо тогава живите
забравят често да ж и в е я т?