Тъй е смело сърцето, без което не мога.
Тъй е вярно сърцето, насъбрало тревога
за неясното “утре” и за бъдеще време,
за момента, когато се превръщаме в бреме.
А назад – път, маркиран от борби и победи,
от горещи любови, от клюкарство зловредно,
от щастливи минути, от тъга, катафалки –
в крайна сметка събрано е от всичко по малко.
Неизвестности дебнат. Всеки ден е стъпало.
Първо тичаме бодро. После – влачим се вяло.
Динамично живеем. И какво ни остава?
Да направим по нещо в тази наша държава.
Още имаме сили, още търсим, мечтаем.
Още тайните крием – колко те са, не знаем.
Още в нас се пробужда оня зов романтичен
да седим под луната с някой, силно обичан.
И да слушаме двама славей влюбен как пее,
как люлее тъмата вятър с цвят орхидеен.
А сърцата да търсят своя ритъм синхронен
сред света – свят за двама.
Сред света – свят огромен…
