На моя прадядо Йордан Парцалев
комита от четата на Бачо Киро
В света настана хаос. Вече нищо не разбирам:
прадядо ми забъркан бил в скандален тероризъм!
Семейната ни гордост от портрета на стената
е свъсил веждите и гледа как вървят нещата.
И аз буквално занемях пред доводи безспорни.
Той се сражавал храбро в денонощия бунтовни.
С безумната си храброст тъй не доживя позора
“терор” да му приписват някакви неуки хора.
Да чака, трябвало, тиранът да ни върне свободата –
години петстотин търпели сме го на земята.
Прадядо ми, обаче, грабнал пушката в ръката…
Да ме посрами мене той така – не го очаквах…
Прадядо мили, аз ще продължа да те обичам.
Пред саможертвата ти неизменно коленича.
И както Вазов в своята безсмъртна “Епопея…”
възпявам те.
И с подвига ти все ще се гордея!
