Малките лъжи и истините премълчани
корозираха в сърцата ни дълбоки рани.
Задушаваме се от натрупан гняв и плачем.
Тайни знаци чакаме от небесата мрачни.
Днешните поети не седят по механите,
нито пишат песни, пълни с плам, като дедите.
Левски без потомци лудо-храбри ни остави,
затова не знае никой май какво да правим.
А и пътят се изгуби сред треви и тръни.
Болна тишина, в която нищо не прозвънва.
С тези корозирали сърца и пресни рани,
армията ни разбита е преди въстание…
