Пак звънят омагьосващо чанове медни,
пак в очите ми халища греят.
По родопски пътеки възлиза победно
пролетта. Небесата синеят.
Колко древни легенди са тука родени,
колко славни мъже са живели…
А жените пренасяли техните гени
и в очакване плакали, пели…
Ароматният дъх на смола животворно
от горите навред се разлива.
Птици бързи се стрелкат, изпълват простора.
Планината живее красиво.
А нощта с ямурлук от звезди я загръща,
тихо вятърът шепне с листата.
Който търси от древната сила, се връща
и се врича със клетвата свята.
Моя скъпа родино, изстрадала много,
още колко юнаци ще раждаш
да опазват земята с любов и тревога,
да възкръсват все тия миражи.
