Когато статуите плачат,
то значи хората изплакали са сълзите си
и окаменяват като тях…
Дори божествената Пиета от своя унес ще излезе
и най-накрая ще разкрие
едно страдание хилядолетно, вплело
море от необятна скръб и примирение съдбовно…
Когато статуите плачат,
учудиш ли се, значи, че си още жив.
Сърцето ти горещо бие, сякаш е камбаната,
която, полудяла от предчувствие за свобода,
ечи, зове и буди спящите,
страхливците,
онези, оковани в страшното мълчание,
наричано накратко “робство”.
И ти, последвал призрачните силуети
на непокорния Спартак,
на хановете български,
на Жана Д`Арк,
взел малко и от лудостта на Дон Кихот,
ще трябва да ги поведеш –
преди да сте забравили кои сте.
Защото само във кръвта на живите
е съхранена вярната история –
от легендарното начало – чак до днес… до утре…
Хей, хора, допишете я със своя кръв,
за да се помни дълго!…
