О, как ме плаши всеки уравновесен живот!
Не съм създадена
в спокойствие да крея.
На мен ми дай опасности,
премеждия и клопки,
бури и насрещен вятър…
За да заври кръвта в артерии и вени.
За да усетя с пулса си
опасните вибрации наоколо;
да се огледам – слаба и безпомощна,
преди да пусна в ход
на мисълта конете бързи,
преди да се почувствам победителка
за кой ли път!
за кой ли път!
за кой ли път!