По улиците шумна весела тълпа
ще се раздипля, в магазините ще влиза.
На всяка крачка ще те дебне нов капан,
неонът с блясъци очите ти ще близва.
Подаръците бавно ще си избереш,
във всеки ще поставиш по една надежда.
Ще ги посипеш после със изкуствен скреж
и под елхата вкъщи ще ги пренареждаш.
През Коледната нощ ще ги отваряш сам –
най-дълго своя смях ще търсиш да извадиш.
Ще бъдеш малко тъжен, философски ням,
когато с пламък златен всички свещи палиш.
Тържествено дванайсет удара в нощта
ведно с камбанен звън ще огласят небето.
И пак ще преосмисляш хиляди неща
по близки орбити, опарили сърцето.
Ще ти горчи шампанското като пелин
/нали така горчи причастието в храма!/.
Изпей с най-топло чувство българския химн –
това е празникът – надежда за промяна.