Ще мине слънцето със кошница
да обере росата.
Познатото трептене на пчели
във облак ще кръжи.
Роякът ще си избере гнездо за дом
и над земята
избягалия кошер дълго ще жужи.
Край майката ще искат да застанат всички –
да я опазят от криле на вятър
или птичи клюн.
Задружно е семейството на малките пчелички –
там точен ред цари,
там не познават бунт.
За дни броени ще порастнат
медените пити
и сладък аромат ще натежи със цвят златист.
А гордата царица-майка ще остава скрита –
по своему щастлива,
но и пленник на каприз.
И само нощем ще изпълва тъмнината
глух тътен –
като застрашително пробуждащ се вулкан.
Но този тътен ще е песен
на започващия нов живот в гората,
а утрото ще ни го прожектира
върху своя бял екран.
