Под дърветата

Под пеещите клони на дърветата танцувам,
щастлива, че съм част от този
свят неповторим.
Лъчи от слънце, смесени със сенки,
ме рисуват
как аз, разтворила душата си, танцувам
във ритъм от листа и вятър,
трудно доловим.

Забравям за проблемите,
за грижите,
за риска,
за болката в сърцето,
за предателства и смърт.
Сега над всичко тържествува тази оптимистка,
която щастието към гърди притиска,
като приятел достолепен, верен и добър.

Сърцето пее вдъхновено.
Цялата ликувам.
Усещането е, че птица съм, че тя лети –
лети високо, волно, леко,
с другите палува,
от висините на земята се любува…
Сърцето бие вдъхновено, въздухът трепти…

Под пеещите клони на дърветата
т а н ц у в а м,
щастлива, че съм част от този свят неповторим.
Лъчи от слънце,
смесени със сенки
ме рисуват
как аз, разтворила душата си,
т а н ц у в а м
във ритъм от листа и вятър,
трудно доловим…