“Върви, народе възродени!” –
поетът ни е призовал.
България да стане сцена
за празник, с буквите изгрял.
Но все по-рядко тази песен
звучи. И с нея – гордостта
възкръсва някак без адресно
и в плен на пошла суета.
Хилядолетна слава, братя –
за азбуката – слава вам!
Отлитат времена превратни,
но знанието наш е храм.
И тази топла и красива
реч българска звучи край мен.
Тъй както вино ме опива,
на думите попадам в плен.
Чрез тях се уча да обичам,
мечтая, боря се. Дори
на свободата се обричам,
когато бунт се разгори.
България търпи промени –
животът да е по-щастлив.
“Върви, народе възродени!”
Върви, възлизай с пламък жив!
