Земята на България, Земята
с хилядолетна памет за добро и зло…
Но само древни мъртъвци отмятат
завесата към някогашното “било”.
До костите на гордите тракийци
лежат, обгърнати с мистична тишина,
и костите на подли византийци,
и на забравени отдавна племена.
Почиват редом тленните останки
на рицари, уж тръгнали към Божи гроб.
Нахлували със устрем ураганен,
а после бягали позорно във галоп.
О, славни времена, когато ние
на три морета с граници и със царе
достойни, мъдри, жадни да открият
как българите да живеят по-добре.
Но тук, на кота Двадесет и първа,
България се озова на кръстопът.
И този век е хищнически кървав,
ала префинено лукав е днес врагът.
Дано хилядолетното ни племе
роди държавник като цар Борис и Крум.
От руините пак да се възземем
и да достигнем до поредния триумф.
