Мое Бяло море, ех, Тракийско море,
колко тайни удавени криеш!
Колко смели мъже вечен сън залюля –
с гласовете им в бурите виеш.
Говори ми, море, разкажи ми, море
за дедите ни с храброст прочути.
Те летели на своите бели коне,
завладявали древни маршрути.
Ти разказвай, а аз ще те слушам, море,
ще записвам легендите стари.
Върху късчета синя коприна над теб
като ехо безкрай ще повтарям.
Да се знае, море, да се помни след нас,
че народ сме реален, не спомен.
Ние идваме с мир и зачеваме в страст,
а кръвта ни е факла с жив огън.
