Нашите бащи и майки

С колко много мъка пълни са очите –
хората смирено срещат своя хал.
Българите стари – майките, бащите
в самота угасват с болка и печал.

Няма ги децата. Нейде надалеко
те продават свойта младост за пари.
И мечтаят нощем как полека-лека
нещо от живота ще се подобри.
Как ще се завърнат в родната си къща
и ще са щастливи с братя и сестри.
Родните простори с поглед ще обгръщат,
как ще са задружни, весели, добри…

Ала тихо гаснат старите сломени.
Често няма никой да ги погребе…
Цялата България е трагична сцена –
само вятър-скитник скръбен ще поспре.